Лично Творчество на Чанчо.. xP

.nightwish.<333 · Admin Брой мнения: 316 Join date: 19.03.2009

Не знам къде ми отиде темичката,ама както и да е..

_________________
I wish I had your angel tonight..

.nightwish.<333 · Admin Брой мнения: 316 Join date: 19.03.2009

Амии..ще постна едно фикче.Което направих току що..не е напълно изпипано,да не говорим ,че не е готово.Ноо,искам мнения,просто дали си струва да го продължа.Амии..някои от тук ще се сетят за какво говоря.Йони,онзи SMS,дето получих в киното е бил от Венито и оттам ми дойде музата.Онова с дъщерята и жената.Ама още не съм измислил интригата ..Е,тук става въпрос за едно мега откачено момиче ,което е вампир,защото просто искам и това да ми напомня на Здрач ... и тя още от първия ден в университета започва да прави луди работи.Всички знаят колко е откачена,но и тя има чувства.Просто са повишени до максимум..абе,ще видите във фикчето.И..идеята беше на Венито и така.. ..Ето го и него:

Ето какво се получава в следствие на Здрачохолизъм...
Беше най-нормален следобеден ден.Птичките пееха радостно,пролетта вече пътуваше с пълна сила към София.Хората бързаха в напрежението на големия град.На средата на улицата ,спряла на светофар стоеше количка.Мерцедесче..S класка.. *камерата се приближава бавно към колата*.
Вътре рус мъж със сини очи се нервеше на обстановката и задръстването.Цялото му чело беше покрито със студена пот.Тогава той удари силно по волана,за да бибитне за 17 път.*камерата бавно се отдалечава от мъжа и отива на задните седалки*. Там пък имаше момиче със слушакли в ушите,далеч по-спокойно от баща си(русия)...Косата и беше в черно и червено,мислеха я за откачалка и постоянно се ебаваха с нея.Но в това се крие цялата тайна,нека не разваляме интереса толкова отрано.И така..момичето и баща й чакаха по пътя за НБУ ( Нов Бългърски Университет).Изведнъж светна зелено и колите отпрашиха по пътя.Сякаш бяха на рали,движеха се толкова бързо и се изпреварваха.Но Мерото рулираше,като ги мина като малка гара и след секунди беше пред НБУ.
-И да слушаш,Ким!-предупреди русия баща дъщеря си,когато тръгна да слиза.
-Правя всичко възможно, Диск.
-Моля те,наричай ме татко..ако може..-бащата не обичаше да го наричат по срамното му име – Диск xD…
Момичето изпуфка и прасна вратата.Токава баща и запали двигателя и след лекото мъркане тръгна.Ким вървеше бавно,като отново прикова погледите с поличката си и блузката с къс ръкав.Все пак температурите не бяха толкова високи!
-Как си днес,моето момиче?-попита досадната учителка,когато Ким влезе в класната стая.
-Прекрасно.-изчурулика Ким и се запъти към чина си.На средата изведнъж спря.Така правеше винаги,когато и дойдеше някоя мисъл.
Бавно вдигна глава и погледна към чина си.Там стоеше нещо,което едва ли можеше да е нещо друго,освен плод на фантазията й..Момчее..прекалено бледо..С коса,цвят охра.И ухилено я гледаше.И не ухаеше на нищо!Е,явно тук е моментът да кажем главното – нашата Ким,баща й и странната и майка бяха вампири!Тя запристъпва бавно към чина и седна.
-Ти какво си ме зяпнал?-извика тя и отново прикова погледите.
-Всичко го правят!-обясни той невинно и се усмихна.
-О,я стига!-изпуфка момичето.-Ела да се разберем насаме!
-Но аз дори..не знам името ти..и..
-Идваш ,или не?
Момчето се чудеше какво да каже,затова стана.Ким го хвана на ръката и грубо го задърпа към тоалетните.След малко вече бяха стигнали там.Ким трясна вратата и заключи.
-Какво по..?-но момчето нямаше време да довърши.Тя го тръшна към стената и се хвърли на врата му.Целуна го.. xD..и то доста ентусиазирано.Той не можеше да я премахне,може да беше момиче,но беше изключително силна и бърза.А и без това той бързо изгуби желание да я махне от себе си..След около пет минути тя бавно отпусна хватката си и се отлепи от него.Приглади косата си и въздъхна.
-Уау...Ти обаче взимаш решенията толкова спонтанно и аз...-но тя отново му се нахвърли.Отново го целуна,а този път той дори не се опита да се отдели..xD Часове...минути...денят бе прекаран в заключените тоалетни...когато би и последния звънец Ким пусна момчето и пристъпи назад.
-Оо..-момчето дишаше тежко.
-Е..чао...-каза момичето ,отключи и излезе.
След малко я настигна момчето.
-Какво беше това,да му се не види!-изкрещя той,защото явно училището беше пусто.
-Толкова си...толкова..толкова..-Ким се запъваше,явно не можеше да подбере думи.Свали раницата си и я метна на земята,след което се засили към момчето и го събори на земята,като почна да го целува.Обаче той с всички сили я събори от себе си и стана.
-Как може да не съм вярвал на другите?!Ти си такава..откачалка!-извика той ядосано и след като си взе раницата стана и тръгна към изхода на училището.
-Чакай..моля те..-извика Ким.-Ако можех да плача..щях да го направя сега.
-Какво имаш..впредвид?-каза той с треперещ глас.Точно след секунда момичето беше пред него.-Оо!Какво си ти,по дяволите!
Момичето поклати бавно глава.Тогава дойде шишкото,който беше портиер.
-О,Боже!Къде се губите вие цял ден!Излизайте бързо,утре ще се разправяме.
-О,нека го забравим..мооля?-каза момичето и погледна невинно.
-Ъ..аз..-портиерът се ухили и огледа момичето.-Бягайте,хлапета,нищо не съм видял!
-Обичам те!-отдъхна си момичето.-Ъ..съжалявам,не го мислех наистина.-каза тя леко объркано и като махна няколко пъти с ръка задърпа момчето към изхода.

_________________
I wish I had your angel tonight..

.nightwish.<333 · Admin Брой мнения: 316 Join date: 19.03.2009

Мълчаливо вървяха към спирката,на около 1 метър разстояние един от друг.Щом стигнаха до автобуса,се качиха и си купиха билети.След това седнаха на една седалка в празния автобус.
-Ъми..ние защо мълчим?-попита момчето като се усмихна.
-Мисля..смятам.-каза момичето замислено.
-Смисъл..?
-Чудно ми е..точно кога трябва да...-тя беше прекъсната от викането на шофьора:
-Стигнахме,слизайте!
-Докъде??Толкова бързо?!
-Проблем?
Момчето се засмя и стана.След няколко секунди и Ким го последва.Слезнаха от автобуса и Ким жизнерадостно помаха на шофьора.
-Ама той..се развика,а ти..?
-Нищо!-усмихна се момичето.-Е,да се качваме.
-Моля..?В смисъл..нямаш ли..родители?
-Имам...но също имам и стая.
-Не разбирам за какво..
-Ще разбереш!
-Хубавоо..-момчето очудено последва Ким.Тя застана до прозореца.
-Хвани ръката ми.
-Ъъъ..-момчето се изчерви ,като хвана ръката и.
-Ии..скок!-извика Ким и се засили.След това скочи и се превхръли през прозореца.Едно грациозно приземяване и двамата бяха един срещу друг.
-Нашите знаят какво значи това тупване от горния етаж.-каза тя и бавно запристъпва към него...
Двамата стояха на леглото..Един до друг..и си говореха.
-И в крайна сметка..как е името ти?
-Aми..Всъщност..не е откачено..то е..ъм..Робърт..
-Виж..и аз не се казвам Ким..ни най-малко..всъщност..много неща в мен не са истински.Правя това..държа се по този начин...защото иначе..ще разберат ,че съм различна.-една сълза се плъзна надолу по бузата й..-И аз..мога да плача..-тя наведе глава.
-Успокой се..никой няма да разбере тайната ти.

_________________
I wish I had your angel tonight..

.nightwish.<333 · Admin Брой мнения: 316 Join date: 19.03.2009

Ето една леко скандална част от фикчето.. :
-Спокойна съм,не съм ревливо емо!-настоя Ким и се отдръпна от прегръдката му.След това бавно се изправи и отиде до уредбата в ъгъла на стаята.Пъхна един диск и веднага пусна любимата си песен от него – Paramore – Decode…
Бавно тръгна обратно към леглото си..Там стоеше Робърт и я гледаше очудено.
-Какво става?-попита той.
-В смисъл?
-Всичко е толкова странно..ние едвам се познаваме.-той говореше объркано.
-Съжалявам,ако не искаш да имаш нищо общо с това,прав ти път.Няма да те задържам.-момичето наведе глава.
-Кажи ми..истинското си име...?-попита Робърт.
-Ъм..всъщност е доста особняшко...-спомена откъдето идва името я накара да се усмихне.-Едуардина.. xD
-Ъъ..Оо! Това има ли нещо общо със..
-Абсолютно..когато съм се раждала нашите са били вманиачени по тази книга..всъщност,искаш ли да чуеш моята история?-запита тя.
-Разира се!-усмихна се Робърт.
-Но не трябва никой на знае...
-Как може въобще да се съмняваш..-той бавно се изправи и отиде при нея.След това я прегърна.-Никой няма да разбере.Поне не от мен.Гаранция!
-Хубаво.-кимна Едуардина и го метна на леглото.Ухили се и легна до него.След това хвана ръката му и я сложи под врата си.-Когато са били млади и луди..майка ми и баща ми случайно влезнали в книжарница.И там видяли една книга,големи маняци на тази тема.Когато я купили заради странното име – „Здрач” те се зачели.Постепенно заизлизали и следвавщите части.Разказвало се за двама души и за една невъзможна любов между вампир и момиче.Но въпреки всички премеждия ,тяхната връзка оцеляла.Баща ми вътре в себе си,свързвал това като цяло с неговата история.Но се получили леки премеждия.Той казвал,че има рожден ден,празнувал го,съвсем леко понасял всички предизвикателство и игнорирал изкушението да нападне майка ми.Но майка ми толкова безотговорно му се навирала като поставяла самоконтрола му под напрежение.И самия той не знаел,че е толкова способен.Накрая ,тя ,без да знае за неговата тайна,започнала да го моли за нещо.Защото явно то и липсвало.Последвала примера от книгата,но..ми е малко неудобно да говоря за това.-Едуардина се засмя.-Майка ми..го молила да..го направят...-тогава Робърт се засмя.-Ами,това е било нормално за нея.А недупостимо за баща ми.Тогава отчаян ,без да знае какво да прави и разкрил всичко.Тя не се уплашила,а напротив,рекла и отсекла ,че е дотатъчно възрастна да я превърна и после да си имат деца.. xD..Това било най-трудното нещо за баща ми.Да я гледа как се гърчи в името на това семейство.И когато започнала да свиква и да се нормализира,тя продължила да иска онова..и от тук нататък се сещаш,няма да ти обяснявам с подробности.И когато двама вампири се чифтосат,няма как да се получи жираф.Затова и аз съм..вампир.Явно има някакво досадно проклятие над нашето семейство, за да става винаги така.Както с майка ми и баща ми,сега с теб и мен..малко е странно..Но някак си те чувствам по-близък.И не мисля,че бих могла да те нараня.По какъвто и да е начин.Колко и театрално да звучи..толкова често съм сред хора,че вече не ми е проблем.Толкова отдавна не съм пила човешка кръв,че дори не ме привлича.Сигурно малко те стреснах,ноо..-Едуардина си пое дъх и зачака реакцията му.
-Оу..-беше единственото,което Робърт успя да каже.-Е,значи проклятието се е развалило...-той не можеще да побере мислите си в главата,беше му толкова странно.Бавно повдигна ръкава на тениската си.И оттам се показа белег,като два полумесеца.-Съвсем същия като теб съм си..
-Ъъ..малко вповече ми дойде..Какво?!-извика тя,като я чуха до долу.-Невъзможно..
-Всъщност..точно така е..
-И ти..не ми миришеше...и не ми беше трудно да те целувам..-момичето се засмя за собствения си монолог.
-Всъщност..ти на колко години си..?
-20 човешки и..314 вампирски..
-Уоу!Доста са..аз съм на 21 човешки..ии 200 вампирски.Ха,но на теория съм по-голям!-оплези се той.
-Ох..ужасен си!Толкова..толкова..защо винаги изгубвам граматиката си,когато..-тя не се сдържа и отново му се нахвърли,като буквално паднаха на земята.От голямата сила и на двама им се чу доста силно тупване и бащата на Едуардина притеснено се завтече нагоре.Робърт чу идването му и се опита да предупреди Едуардина ,но тя не го пускаше.Изведнъж вратата се отвори и бащата ги свари един върху друг.
-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА В КЪЩАТА МИ ?! – изкрещя той с цялата си сила.В този момент Едуардина с бързината си застана права,гледайки притеснено баща си,а Робърт бавно се изправи.-Чакам обяснение!-каза бащата задъхано.-Марш от тук..ВЕДНАГА!-извика той на Робърт и веднага игнорира извиненията му.Той се намръщи и веднага и тръгна.След малко се чу затръшването на входната врата и бащата трясна вратата на стаята на Едуардина от вътрешната страна.-Какво, да му се не види мислиш,че правиш?!?!
-Аз само..
-Ти само?!ТИ САМО?! Осъзнаваш ли,че бяхте един върху друг?! Колко е отвратително да ти говоря такива неща???Въобще какво правехте?!Не,не искам отговор!Охх..толкова си безотговорна..осъзнавам,че си голяма вече и не мога да те контролирам,но знаеш,че не можеш да стигаш по-далеч..не и с обикновени хора..момчета..
-Дори не си бях помислила за това!Пък и дори да го бяхме направили..-баща и се възмути при тези думи.-Нямаше да стане нищо,защото той не е по-малко вампир от мен!Да,точно така,той е на 200 години и дори,за твое успокоение на теория е с една година по-голям!Татко,не може вечно да ме държиш под нож,достатъчно натренирана съм за всичко.Мога да премина и през Ада,заклевам се,че не съм опитвала човешка кръв и НЯМА да го направя..
-Но това е..
-Не е невъзможно!Ти случайно да не си мислеше,че нашата фамилия е единствената вампирска такава?А сега ме остави,нека да си премисля..живота...САМА!-ядосано извика тя и се просна на леглото.Баща и ,без да каже нищо само излезе и затвори тихичко вратата...

_________________
I wish I had your angel tonight..

.nightwish.<333 · Admin Брой мнения: 316 Join date: 19.03.2009

Робърт:

_________________
I wish I had your angel tonight..

.nightwish.<333 · Admin Брой мнения: 316 Join date: 19.03.2009

Робърт и Едуардина лежаха насред една огромна гора и си говореха.Смееха се,около тях имаше огромни и красиви зелени дървета.Пред това,което правеха в момента думите не можеха да струват нищо,затова бяха излишни.Но всичко това прекъсна изведнъж.Небето сякаш беше разрязано от огромна светкавица и проглушено от гръм,затъмнено от ужасни черни облаци.Двамата бързо скочиха и изтичаха до една огромна поляна ,където имаше съвсем малко дървета ,но бяха МАЩАБНИ.Те отидоха под едното и седнаха.Сега обстановката не бе така приятна,затова те решиха да започнат разговор.Но сякаш..нямаха нищо съществено,каквото да си кажат.
-Между другото баща ми е много против това да..
-Охх..съжалявам,ще тръгвам.-каза Робърт с треперещ глас и без да я погледне се изправи и за секунди си тръгна.
-Какво?!-Едуардина стана и изкрещя.-Не си тръгвай...О..какво направих този път?!Защо всички са..такива смотаняци?!-извика тя ядосано и се обърна като в яростта си удари един юмрук на дървото ,като първо го вдлъбна,а след малко то започна да пада.Тогава тя бързо тръгна към къщи.
Естествено там баща и не я оставяше да си се качи в стаята,а искаше на всяка цена да разбере какво става,защото дъщеря му се държеше ужасно.Въобще май не бяха останали здрави неща,а тя не можеше да контролира гнева си.
-Остави ме!-викаше тя всеки път и трошеше някоя чаша,чиния,когато баща й я питаше какво има.
-Нека просто оставим проблемите да виреят насред мирното ни къщенце и ти да страдаш!Това е супер решение на сложните ти проблеми!-каза той когато му писна това лапе да му се сопка.
-Да,прекрасна идея!-извика тя.Толкова беше ядосана,че вече дори гласа и трепереше от гняв.Качи се горе да си облече суичър и излезе.
-Къде отиваш?При онзи смешник..
-Не го..казвай..-каза Едуардина и трясна вратата,като пантите се огънаха и вратата за трети път падна с гръм и трясък.
Едуардина тичаше из една много гъста гора ,гонейки голямо стадо сърни.Сърните не можеха да бъдат толкова бързи ,колкото това същество,създадено да убива и само да убива.Една по една падаха в ръцете й,тя го знаеше затова ги гонеше само за забавление.Сега имаше само един по-млад и по-бърз елен,съответно кръвта му щеше да е по-вкусна и свежа.Минаваше между дърветата,правеше маневри ,все успяваше да се измъкне.Изведнъж както се гониха в права посока,той зави рязко.Тогава Едуардина спря и изръмжа силно.В тази светлина абсолютно всеки можеше да се уплаши от нея.Всякакви малки катерички и бобърчета побягнаха и се скриха.Едуардина изпъна напред ръце и изпука кокалчетата им.След това рязко завъртя врат и тези кокали там изпукаха.Тогава тя бавно дръпна ципа на суичъра си и го метна в калта.Сега тя беше само по някакви дънки и съвсем тънка блуза с къс ръкав.След това освежена от дъжда погна елена отново ,като точно за секунди беше пред него,хванат на тясно той се сви.Тя отиде до него и изръмжа тихичко.Хвана го и го захвърли към едно дърво,а той се удари,врата му се счупи и се изхлузи на земята.Едуардина бавно тръгна към него... *камерата става тъмна и спира да се чува всякакъв звук*

_________________
I wish I had your angel tonight..

.nightwish.<333 · Admin Брой мнения: 316 Join date: 19.03.2009

Едуардина бе свършила с лова и сега бавно се тътреше към къщи.Настроението й бе смазано,беше се скарала с баща си..онзи глупав смешник не искаше да обясни какво се случи и сега тя бе самотна.Точно както преди да се появи той,когато тя нямаше никой,баща й беше просто част от пространството...Гледайки в земята тя не усети времето и стигна до къщата.Отвори вратата,където баща й скочи от дивана ,а тя по инстинкт вдигна ръце и пристъпа назад.Тогава баща й залитна напред и щеше да се убие.
-Какво става..съжалявам.Толкова много,че го обидих и че обидих теб и..
-Не си ме обидил,тате!Майната му на смешника кръвопиец!-усмихнато каза тя,като промени настроението си светкавично бързо.
-Ама..ти..
-Ти си ми баща,мамка му!Казах ти,майната им на всички други,нека прекарваме време заедно с теб.Ти си моето семейство!Независимо дали съм смазана откакто мама си тръгна или този тъпанар ми скапа настроението,нека споделя нещастието с най-близкия ми,който не е кръвопиеца,а ти,татко.Можем да правим толкова работи,ако щеш нормални ,ако щеш – не.Можем да ловим риба,да играем футбол,бейзбол,баскетбол,да ловим хора,животни.Ще се забавляваме сам самички!-тя развълнувано го хвана за ръка и изтича отпред.Там ги чакаше S класата,но Едуардина отвори гаража и там ги чакаше пък голям черен джип.Тя се затича и седна на задната седалка.
-Карай колата,тате!Към игрището!-викна тя ,за да я чуе.
-Супер!-възкликна баща й,като влезна в колата и запали двигателя.
-Дай му гааз!-извика Едуардина на песента “Supermassive Black Hole” xP
Мъжът я усили и подкара към игрището.През цялото време си припяваха и се смяха един на друг.След малко навлязоха в поляните,като дъждът и не намаляше и малко.
Когато преминаха през гнусната кал спряха на поляната,все още в невидение за плановете на Едуардина.Тя каза на баща си да изчака ,като се скри в дърветата.Той вдигна рамене и се облегна на колата и зачака.Изведнъж дърветата се размърдаха и от там изскочи Едуардина,преоблечена в бейзболен костюм,очертан по тялото й и с една бейзболна шапка.
-Вдигнете шибалкитее!-извика тя и извади една бухалка и костюн,като ги метна на баща си.-И пълнете резервоарите.-смигна му тя и започна да загрява,докато той се обличаше.
-Но само с двама?-попита той,когато беше готов.
-Ще ги извикам..някак.-тя се замисли.Изведнъж и хрумна една идея.Извади една топка и я хвърли във въздуха.След това се обърна и силно замахна.Удари топката толкова силно,че тя проряза тишината и се чу сигурно на другия край на света.-Сега явно чакаме.-въздъхна тя и седна.
-Не знаех ,че удряш толкова силно и..си толкова точна??Кога си с учила?!
-Ъмии..честно казано – не съм.-оплези се тя.
-Странно..явно поговорката „Никой не се ражда научен.” Е грешка.. xD
-Прав си.-засмя се тя.
Изведнъж се чуха стъпки и Диск и Едуардина усетиха човешка миризма.Изведнъж скочиха на крака и се огледаха.От храстите се задаваха момиче и момче.Обаче те тичаха,явно се бяха притеснили да не се е ударил някой при силния удар.Дъждът ги валеше,а те тичаха към Едуардина и баща й.Но и двамата стояха вцепенени и гледаха странно.Ръцете на Едуардина трепнаха и се свиха в юмруци.Челюстта на баща й се стегна и юмруците му изпукаха.Не,те не можеха да търпят това – тези човеци,или каквото бяха там миришеха толкова хубаво,че можеха да са помирисани от километри.И подлагаха самоконтрола им на голямо изпитание.
-Не мога..-пошушна Едуардина и падна на земята ,като сложи ръка на носа си.
-Какво има,момичее!-извика момчето и като стигна до нея клекна и я загледа,а момичето направи същото с бащата.
-Махни се..махни се..махай се,махай се!-извика Едуардина и бутна момчето.Но не успя да изконтролира силата си,то изхвърча на няколко метра.
Тогава всичко стана толкова бързо – момичето се хвърли към Едуардина ,за да я блъсне,но Едурадина я изпревари и я блъсна на земята,където баща й я хвана и я метна настрани,а Едуардина затрепери срещу момчето.Сега,когато кръвта му течеше беше толкова неустоимо.
-Недей..-прошепна тя уж на себе си,но и на баща си.-Не е правилно..Ще се контролирам...охх..-тя се хвана за главата и се сви.Изведнъж се чу силно ръмжене.Тя се огледа и видя как баща и,изгубил контрол тичаше към момичето.В този момент Едуардина скочи и го събори на земята.
-Татко,това щеше да е грешка.
-Искам да пия тази кръв...грешката не е свършила!-викна той и се опита да махне Едуардина от себе си.
-Това ще свърши или с добро,или с лошо!-извика Едуардина,като се опитваше всячески да го задържи.
-Помисли си..само колко силна ще бъдеш ако го направим.Хайде,бъди разумна.
-Не,ти бъди разумен и си спомни на какво си ме учил.Ти си от онези глупави кръвопийци,които..
-Как ме нарече?!-извика той и я изрита силно,като тя отхвръкна настрани.Тогава той се изправи ,сви се няколко пъти и се метна в гората,като тичаше колкото може по-бързо.
-Съжалявам толкова мно..-Едуардина се обърна да се извини на хората,но те очевидно си бяха тръгнали.Кои ли бяха те?И какво ли бе станало с баща й,че да забрави всичкия трейнинг толкова бързо.Ох,трябваше да се види с тъпия кръвопиец...но чисто професионално,всичко друго се бе изпарило отдавна..Тя се изправи и тръгна към града.

_________________
I wish I had your angel tonight..