Такам...тук ще пускам мой хм...творения твърдо казано,които съм правила с фотошоп
Ето,това са по-стари и от мене неща(начи представете си колко),но просто сега ми взеха компа и си копвам нещата,които съм постнала в други форуми


Профилчета
+

+
+
+





Сигнатурки





Аватарчета




Малко Камп Рок(старо)

Ето тука експериментирах с ефектите и стана прозрачен текст

Нещо,което стана г/д сполучливо,но съм сложила едно излишно "н"

Ето това мн си го харесвам :oops:

Още малко Камп Рок
http://prikachi.com/files/555782S.jpg
Исках да вида какво ще стане,ама не е хубаво
http://prikachi.com/files/555784A.jpg
Ето две от тип "Снимки".Стари са



Коментс енд ще се радвам на поръчки(въпреки,че на всеки ще му мине през главата:как на тая,дето фотошопа ни мои да си отвори да й поръчвам-ноо съдба )

P.S лигнята нещо ме нападна иии.БТВ мн яко заглавие нали?

ХУбави са всичките

Ами,аз със фотошопа вече се спогаждам.Изтелих си и една друга програмка,с която също работя...Ноо сега написах нещо.Просто понеже това е един ужасно тежък момент от живота ми и реших да си излея душата.

Плачещо сърце
И така минаваха дните...Нижеха се тънкото конче,което бе готово да се скъса.Да се скъса,както моето сърце.И защо трябваше да става така?Сякаш не бях направила всичко,което мога?А дали не сбърках...?Това е моят въпрос,на който самата аз имам отговор.Отговорът е НЕ.Ако бях сбъркала щях да усещам чувство за вина,режещо стенещото ми сърце...Молещо за прошка,въпреки,че не знае какво съм сбъркала.Ако можех да върна времето назад,щях да погледна острани какво съм направила,или по-скоро какво ти искаш да направя.Да си дам преценка.Но аз знам...Ти искаш подчинен...Ти не можеш без чуство за завист.Аз не съм просто едно момиче,което може да ти се подчинява и аз знам,че ти го знаеш.Затова стана така.Обичана съм от всички.Това искаш и ти...Невинните взаимоотношения с другите не те правят права.Но ти го знаеш,нали?Знаеш,че всички те мразят,знаеш,че ако не бях аз ти щеше да си едно нищожество,знаеш,че аз съм единственият човек,който те подкрепяше и се застъпваше за теб.Но ти не знаеш едно...Аз никога няма да се предам.
Днес стоя и гледам...Опитвам се да приема всичко съвсем нормално.Да не обръщам внимание на налудничевото ти поведение,прикрито с щастлива,или по-скоро лукава усмивка,горда от това,че ме дразни.Леден лъч огря огненото ми сърце,което е винаги предано.Винаги съм те обичала.Смятала съм те за нещо повече,от това което си.Но явно съм грешала.Пронизващата светлина роди у мен пренебрежение.Опитвам се да те избягвам...Но не мога.Ти винаги си била и ще бъдеш част от мен.Тази огромна частица,която аз ти подарих бе заменена със завист и наглост.Искаш да бъдеш нещо повече от мен?Защо?Не ти ли стига,че аз винаги съм до теб и те обичам?Явно не.Всичко,което искаш ти е просто слава...Ако бях на нейно място не бих ти обърнала внимание,но тя е поредната блейка.Толкова ли не виждаш,че тя не се интересува от теб,а само от това да ме дразни и да командва някого?Явно не.Но последното,което аз мога да направя за теб е...да те забравя.Все някога ще се върнеш.И знам,че след дългото топло лято ще си забравила коя е тя,но ще си спомняш коя съм аз.

Ами,това е.Не се смейте,защото наистина много ме боли.Иии да,няма да се обидя ако сметнете това за психарско и не го прочетете.