Тук ще пусна героите, че в другата тема не ми се вижда увода.

Герои:
_____________

immature.:



Зодия: Везни

Име на родителите: Андрю и Аннабел Ловрейн.

Други умения: Има доста точно око и умее да стреля с лък. Ловка е в ръцете, заради "професията" ѝ на крадла като малка. Справя се и в ръкопашен бой; не умее дори да държи меча каткто трябва.

Описание: Девора има дълга, огненочервена коса. Тя е средна на ръст, има слабо тяло. Не е красива, поне не в класическия смисъл на думата. Не притежава запомняща се външност, освен може би косата ѝ, която като че ли е единственото, с което остава в ума на хората.

Характер: Дев е много сдържана, дори студена. Винаги се съмнява, освен в най-близките си. Умее да лъже хладнокръвно. Злопаметна е, а също и отмъстителна, ако си поиска. Няма много приятели, хората сами странят от нея. Обича да гледа небето и да се разхожда сред природата, откъдето черпи енергия. Има чувство за хумор, което понякога е цинично и режещо, в резултат от годините, прекарани в жестоки условия.
Предана е. Има чувство за дълг и е вярна приятелка. Ако допусне човек до себе си, повече никога няма да се отрече от него. Или поне, ако той не го заслужи.

История: "Мога да ви кажа, че живях в боклука. Мога. Защото това беше така. Истината е, че съм сама на тоя свят, откакто се помня. Не знам какво се е случило с родителите ми. Разбрах едва на дванадесет, но тогава вече беше късно. За тях. И за мен. За шансът ми. За всичко, може би. Прекарах първите седем години от живота си в скитничество. Крадях. Хранех се от останките на улицата. Звучи ужасно, знам, но се понасяше. Особено, когато не свикнал на друго. В главата ми нямаше мисли за бляскав живот, не искам да съм принцеса или дъщеря на някой по-заможен човек. Не познавах много, следователно и не исках. Да, липсваше ми някой близък, с който да си прекарвам времено. Да, надявах се жените на улицата да припознаят в мен своята изгубена дъщеря, въпреки че виждах отвръщението в очите им. И как няма? Та аз бях малко, противно дете, което като нищо ще се нахвърли върхо собствените им златни отрочета. Да, не ги винях. Виждах омразата в очите им и я попивах.
Може би щях да остана на улицата и щях да умра след някоя и друга година, може би. Единадесет години за едно самотно дете са твърде дълго. И тогава той дойде. Логан. Моето спасение. Съдба ли е, че се появи точно, когато губех надежда? Не знам. Но той ми помогна. Насочи ме. Беше ми учител. Беше ми и приятел. Той беше на двадесет, когато го срещнах, а аз на единадесет. Бях неука, проста. Нямах маниери, нито възпитание. Можех да оцелея в селските среди, но не и в градовете. Сигурно беше съзрял в мен нещо, може би зачатъци на магия, защото се приближи и ми заговори. И докато говореше, аз се срамувах от това, което съм. Отговарях едносрично на този красив мъж, който така умело боравеше с езика. Той не ми предложи пари или подслон, ако го беше сторил вероятно нямаше да му повярвам. Всякакви типове има. Той ми предложи друго - нещо по-ценно - знание. Научи ме на неща, за които дори не съм си представяла. За една година се научих и да чета, и да пиша, за още една - да познавам билките, и да правя неща с ума си, за които мнозина само си мечтаят. За няколкото години, които прекарах с него научих истини - за живота, за приятелството...за родителите си. Някога магьосници, те загинали в битка между Кралството на Севера и горските демони. Прочуто въстание. Дори аз знаех за него, въпреки мизерния си животец...
Сега Логан го няма. Замина, когато станах на четиринадесет а аз останах в земите на Дракона - така наричат владенията на крал Едмънд. Все още очаквам Логан. Вероятно ще се срещнем по пътя, защото аз бях призована. В Краството на Севера..."

~~~~~

[~SunShinE~]:




`~Талисман
Линда няма точно определен талисман.Всъщност има един малък медальон,който е намерила на земята в родното си място.Вярва,че е много старо и,че е принадлежало на тогавашната владетелка,защото пише 1956-СД.СД според нея означава Селин Доуфър,както се е казвала принцесата през 1956 година.

`~Характер
Раздразнителна и непредсказуема.Отраснала сама сред непознати,затова е заядлива,но във никакъв случай не и високомерена.С по-близките си хора или с тези,които познава и им има доверие може да е много мила.Старае се да угажда на сестра си,която винаги има претенции.Свикнала е да се оправя сама в живота и винаги,когато трябва да направи нещо тя просто го прави,без да се отказва или да се измъква с номера "Много е трудно,не е по силите ми и т.н.".Би направила всичко,за да постигне целите си и никога не се предава.
`~История
От малка е свикнала със самотата.Родена е в Дивата гора в Америка,която се намира близо до Дивия запад.Но това не прави Линда индианец или нещо подобно.Напротив.Тя е много добре възпитана и понякога взискателна.Така и не познава родителите си.Отраснала сама до 4 годишна възраст.След това открила,че има по-голяма сестра Амбър.Отишли при леля си и чичо си в Северна Америка.Не можело да бъде по-добре.Имат сигурност,хубав дом и добри роднини.Но един ден се случило природно бетствие.Къщата им се запалила и всички загинали.Всички без Дел.Незнайно защо тя се спасила от пламъците.Така заживяла сама...Върнала се в Дивата гора,където останала да живее.След половин година дядо й я намира.Той я взима със себе си в центъра на Париж и заживява при него.Дядо й Майкъл много я обича както и Делинда.Майкъл е заможен човек и единствения близък на Линда.Делинда заживява с него и взима фамилията му-Клинч.
`~Отличителни белези
На лявото рамо има изгаряне от тежкия пожар.Разбира,че има
формата на кръгла луна.
`~Домашен любимец
Има руче Ричи.
`~Снимка


~~~~~

Монси,мила,аз искам да участвам.И разбира се,че ще взема някой отрицателен персонаж.
Мързеше ме да ти пиша лично.Ако искат админите да ми изтрият мнението,окей,ама след като Симонка ми отговори!
Запази ми един герой,аз ще ти пратя описанието.

[Постът бил много дълъг и не ми даде да го пусна в предното мнение, затова продължавам с героите в това. ]
~~~~~
Si:

Име: Ереис Найтшал
Възраст: 97
Раса: Вампир

Зодия:Водолей
Родители : Шаная и Сорей Найтшал
Други умения:Основно използва зъбите си като оръжие,но е и добър фехтовач.Любимите й оръжия са две сребърни ками,които използва по-често от шпагата.

Описание:Изглежда като 17-18 годишно момиче.Име бледа кожа и тъмно сини очи,които преминават в червени,когато ловува.Висока е 175 см.Правата й коса стига малко под врата й е с цвят на узряла пшеница.

Характер:Ереис е роден лидер.Никога не се примирява със забраните,нито позволява някой друг да й налага мнението си.Силата й на духа е способна да сломи всички около нея от най-силните войни до крале и кралици.Мечтата й винаги е била да управлява,така както родителите й преди са управлявали земите си.Най-голямата й слабост е твърдоглавието.Трудно умее да приема съветите на другите,макар да осъзнава,че те могат да й помогнат.Старае се да е мила с най-приближените си и успява.За същество,хранещо се с човешка кръв,умее да се приспособява към непозната среда,пълна с хора.Обича тъмнината и лунната светлина.Харесва й да излиза на лов сама,без други ожаднели вампири.Лъжите са в кръвта й.Злопаметна е и много отмъстителна.Веднъж застанеш ли срещу нея,трудно ще победиш.Държи на приятелите си,които са съвсем малко,както и на подчинените си.Но не обича издънките.

История:Ереис Найтшал.Ха,името ми винаги е всявало страх у хората около мен.Дали заради баща ми,който беше граф на околността или заради майка ми,която ловуваше през деня-не знаех.Когато бях съвсем малко и родителите ми се опитаха да ми наемат възпитателка-те всички бягаха от мен.Искаха да работят за графа,но знаеха,че детето е като майка си.Вампир.И то не какъв да е вампир,а чистокръвен.От царския род.За мен това никога не е било нещо особено.Правех се,че не забелязвам какво говорят,правех се,че не ми пука.После,когато пораснах изпих кръвта на половината малки зверчета,с които израстнах.Другите изгоних от владенията си.Баща ми умря,когато бях на 30.Все още бях малко момиче и остнах полу-сирак.Майка ми все още е жива,но и нейното време съвсем скоро ще дойде.Разбирате ли,тя направи грешката да започне да се храни с животинска кръв.Тя просто намалява живота ни.Мисля си,че на нея просто не й се живее без татко.Любовта им беше като образец за мен,въпреки че баща ми беше смъртен.
Израснах в областа Йоркшир,в западната част на кралството.В онези тъмни лесове,където никой не смееше да припари,защото разказваха,че тъмни същества чакат иззад дърветата.Беше си вярно.Ние винаги бяхме там.Ловувам още откакто се помня.Майка ми ме научи как да го правя рядко и да утолявам жаждата си с малко.Не убивам всеки,който ми се изпречи на пътя,макар че бих искала да го правя.Основно хора около петдесетте,чиято кръв още не е изстинала,понякога и болни или умиращи бебета.Но не винаги имам избор.
Преди време се наложи да се преместя и да се махна от Йоркшир.Серия от злощастни събития започнаха да се случват в долината ни.Бяхме навестени от първите братовчеди,тоест-върколаците.В един момент плячката стана недостатъчна,а вампирите бяхме оредяли.Загивахме.Майка ми умря,докато се бореше.Аз избягах.Да,аз.Ереис Найтшал се прояви като страхливка.Бях едва на 54.Все още не знаех какво искам от живота.Отидох в Кралството на севера.Заселих се недалеч от замъка,правех се на нормална дълго време.Хранех се рядко и по-малко,но жаждата ставаше все по-силна.Една вечер избих цяло село.Оставих улики и следи,но успях да се покрия в гората.Тежко време беше.Криех се,пиех животниска кръв,скитах да си намеря убежище.Бях дотолква жадна за отмъщение,че бях готова да избия и кралската фамилия заради нивото,до което бях стигнала.Знаех,че вината не е тяхна.Но като вампирка от царски род егото ми бе твърде голямо,за да може тази малка пречка да ме спре.Все някой трябваше да си плати.А аз,е аз трябваше да властвам над нечие кралство.Ако не е моето,то нека е това на Севера.
Започнах да събирам войски.Вампири,върколаци,хора,магьосници.Все същества,изоставени,жадни за мъст и готови да убиват.Все хора,които щяха да ми помогнат да достигна желаната победа.Години ми отне да направя всичко това.Вече бях почти на 90,когато срещнах онзи забележителен мъж.Млад мъж,красив и нежен.Никога няма да забравя как се присвиха очите му,когато оголих зъбите си срещу него.Кръвта му ме привличаше и той се остави да бъде ухапан.Сега е като мен.Моята дясна ръка.Моята слабост и моята съдба.Логан.

Smile:
Име: Катрина Алейн
Възраст: 19 години
Раса: Елфмент

Родители: Аннабел и Томас Алейн
Зодия: Риби
Талисман: символа на ръката й
Любим цвят: зелено, а като комбинация за дрехи обича черно и бяло
Умения: Контролира водата, умее да въздейства по някакъв начин хората с очите си, но дори самата тя не е сигурна как точно го прави.

Описание: Безумно красиви, изразителни, кристални, изумрудено зелени очи. Черна, права коса, дълга до мишниците. Заострените уши са отличителен белег на елфите.
Има червени устни. Големи извити мигли. Цялото й лице излъчва радост. Има алени бузи. Обича да носи рокли ( средновековни ) – с широки ръкаави, а надолу разкроени. На лявата китка има символ – звезда. Слабо тяло, висока.

Характер: Като цяло Катрина е усмихнат човек. Обича да пътешества. Предан приятел. Била е наранявана много пъти, изпитвала е неуписуема болка. Научила се е да прави много неща, научила се е да цени малките неща. Помни, когато хората я наранят, но помни и когато хората я ласкаят. Изключително добра актриса и магьосница. Обича да се разхожда покрай водата ( оттам черпи неуписуема енергия ). Голямо удоволствие й доставя да бъде в гората – да чува всяка птича песен, да усеща аромата на росните цветя, да стъпва боса по шумолящите листа, да вижда света по един различен начин, един хубав начин. Усмивката й заразява хората. Катрина е романтична натура, за някои хора прекалено даже.

История: От дълбока древност рода Алейн и рода Феанор са известни като елфи и елементали.След преплитането им се получава нещо доста странно елф с способностите на елементал. Дълго време предците мислят как да нарекат този феномен, така се появява Елфмент. Катрина е втория индивид от този вид – нейната пра – пра – пра баба е първия. Девойката притежава външния вид на елфите – стройни, крависи същества, способностите на един от елементалите – водата. Тя е водна магьосница. Може да прави всичко. Елфите са безсмъртни същества, Рин притежава това качество и за всички тези години се е научила изключително добре да контролира способностите си. Отраснала е в добро семейство. Майка й – Аннабел и баща й Томас винаги много са я обичали. Не помни от къде има символа на ръкати си, но много го харесва, той й е нещо като талисман. Въпреки това като дете тя често обичала да излиза до късно в гората и да се разхожда. Облечена в тънка копринена рокля, вееща се от силния вятър, девойката стои легнала в тревата и просто гледа луната. Близко до нея тече ручейче.... След това тя има енергия като за тридесет човека. Рин дълго време не разбира какво става, но с времето когато стана на 19 и разбира, че повече не старее... тя бавно започва да се учи ... След дълги години натрупан опит, тя решава да поеме на път за да види света. Дълги нощ, безкрайни дни... тя върви ли върви. Докато един ден стига да някакво кралство. Разкази, разкази... Оказва се, че това е кралството на Едмънд, наричан още Дракона. Там тя се запознава с много хора, открива един нов, чудесен свят. Минават още месеци. За нея мястото се превръща в нео повече от дом. Тя приема поканата на Дракона да живее при тях...

Аз след малко ще си напрая героя... ( Извинявам се, че се бавя, ама просто сега трябва да направя един проект за даскало и после ще напправя героя - вечерта е на мое разположение )

Аз предлагам да направим първо темата за съвещанието, за да знаем все пак какво пишем, защото би било хубаво, ако знаем горе долу за какво става въпрос в разказа. Така, че предлагам да си попишем малко заедно ( било то тук в тема, скайп или ЛС ) само да се разберем... Какво мислите?!