Е как може бе хора? Срам и позор...
Краля почина, а само двама човека решиха да драснат нещичко...

Надали има човек на земята, който не знае името му. Казват, че той е новият Елвис. Независимо от това си остава един от най-великите и се нарежда до имена като Фреди Меркюри, Елвил Пресли, Рей Чарлз и др.
За винаги ще те помним, Джако!

Аз от два дни ходя с носните кърпички в къщи, нещо ме избива на рев.

Ето ви една статия, която ме трогна. Не е моя, но ме разплака:

Майкъл Джексън не е поп крал, той е поп Господ
Life / Константин Вълков

По някаква странна причина аз имам любими песни, а не изпълнители. Много, много рядко съм попадал в капана на идолопоклонничеството – слушал съм огромно количество музика, но почти никога не съм събирал сувенири, оригинални дискове, плочи, касетки, малки артефакти, книги или пък съм заучавал автобиографични данни за даден изпълнител. Вълнувал съм се от музиката и не чак толкова от личния живот на музикантите.
Някак не мога да разбера как така ще слушам Human Nature на Майкъл Джаксън и в същото време ще следя колонките за него в жълтите вестници. Това не ме е интересувало и продължава да не възбужда интереса ми. Дори бях загубил нишката има ли деца, няма ли, колко са те. С Майкъл Джексън това остава на заден план, защото Кралят на Попа, който всъщност е Музикалният Господ на света, направи всичко, което е възможно да се направи в музиката и нито една папараци-снимка не може да отклони вниманието от музиката му.
А музиката на Джексън е най-хубавата, правена някога, и никой не може да ме убеди в противното. По принцип музиката заема огромна част от живота ми и смея да твърдя, че имам музикално ухо, което безпогрешно различава хубавата от лошата. Имам много правилни музикални открития и нито едно грешно – знам, че изглежда нахално, но е така. Готов съм да споря с часове защо дадена песен е по-хубава от друга. Готов съм и да слушам музика с часове, без да спирам. И колкото и неочаквано да звучи, може би точно Майкъл Джексън е този, който съм слушал най-много.
Обичам да споря и за музиката на Майкъл Джексън. Вярвам, че има песни, които могат да ти подскажат дали човекът отсреща разбира от музика или не. Много е забавно – в един албум от 9-10 песни винаги има някои, които са по-различни, които са истинските шедьоври. Ако човекът ги открие, значи е в час с нещата. Правил съм си този експеримент. Някои са откривали великите песни на Джексън, други твърдят, че Black & White е велика. А тя не е.
С часове мога да ви пускам любима музика, независимо дали става дума за Елвис, Чет Бейкър, Лиза Стенсфийлд или Дюран Дюран. Мога да избера по един хит от всеки и да зачеркна останалото творчество. Мога да споря разпалено за добрите и лошите им песни. Но има само един изпълнител, който не мога да смесвам с други и който винаги съм слушал повече. Има само една музикална икона, която може да бъде слушана с часове и не бива да бъде забърквана в други музикални компилации. И това е Майкъл Джексън.
Впрочем, навсякъде има по един велик, независимо дали става дума за музика, кино, физика, химия… Винаги има един, който се отличава от останалите и който няма да се повтори. Той/тя се появява, бум-бум, обърква представите, и после изчезва. Лепват определения като "икона", "гений", "идол" и т. н., но той/тя просто няма да се повтори. Появява се веднъж и никога повече.

В света на музиката, това е Майкъл Джаксън.
Не бих повярвал, че има човек, който да не е попадал в музикалния капан на Майкъл Джексън. Ако има такъв, той или не обича музиката, или не я разбира, или просто живее скучен живот. Независимо дали слушаш Берлиоз или Ерика Баду, не мога да си представя, че не си оставал сам със себе си, със слушалки, в тъмна стая и не си пускал албума Thriller. Ако не си го правил, значи музиката не те вълнува. Ако си го правил, продължавай да го правиш.
Не бих приел, ако имаш дългосвирещи плочи на Балкантон и нямаш Thriller. Не мога да си представя, че не си записвал касетки с Thriller и не си ги слушал като малък, голям или стар. Не мога да приема, че нямаш любима песен от Thriller или такава, която не ти харесва.
Въобще не ме интересува неговият окапал нос, променен цвят на кожата или връзки с малки деца. Подминавал съм с абсолютно безразличие жълтите информации за Майкъл Джексън и ще продължавам да го правя. Те нямат абсолютно никакво значение. Не бих си позволил нито за миг да говоря за тях, особено когато по света има хора, които ще го запомнят с това. С лицето, очилата, чадъра, дългата коса.
Майкъл Джексън не трябва да бъде запомнян с това. Затова пускайте на децата и приятелите си Thriller и обяснявайте, че ако има Музикален Господ, той се казва Майкъл Джексън и ако има само един албум, който трябва да притежават, това е Thriller.
Те никога няма да имат по-пълни музикални минути от тези, в които остават насаме с Thriller. Това е албум, който слушаш рано сутрин или късно вечер. В него има точно девет песни, нито една повече, което на пръв поглед изненадва – в онези години Джексън имал премного материал, но продуцентът Куинси Джоунс бил сигурен, че в Thriller трябва да има само номер 1 хитове. Както и става.
Поръчайте си оригинално, ремастерирано издание на Thriller, което се появи наскоро, във връзка с 25-годишнината от първото излизане на албума. Едва ли някога ще чуете такова музикално съвършенство. Ако поп-музиката трябва да бъде определена в тълковен речник, там трябва да пише Thriller. Защото това е най-великият албум на всички времена от Музикалния Господ Майкъл Джексън.